Staro Zhelezare 2017

Following the revolutionary traditions of the Staro Zhelezare village, in 2017 we focused on a utopian and at the same time avant-garde project of creating here the center of modernity and openness in art. We wanted to try somehow to encourage young people to return to the countryside. That is why the slogan of this edition was "OPEN VILLAGE / VILLAGE AVANT-GARDE".

Staro Zhelezare 2016

In 2016 we repeated the scheme, took the new Polish team and continued what we began, to saturate the village space. Meanwhile Staro Zhelezare became famous in Bulgaria, our big surprise was the interest from The New York Times, whose reporter personally visited the place and wrote the article.

“The Village of Personalities”

“Reconstruction of a Bulgarian Village 2016/ Art for social change”

PCCA / PIRIANKOV CENTRE FOR CONTEMPORARY ART, STARO ZHELEZARE
curators: Katarzyna i Ventzislav Piriankov
Artists: Julia Szwerkolt, Marta Hirschfeld, Maria Magas, Joanna Kończewska, Zuzanna Mila, Victoriya Pidgurska, Mieszko Dobek, Magdalena Szymkowska, Kacper Ławniczek, Katarzyna i Ventzislav Piriankov.

A festival celebrating tolerance, multiculturalism, migration, metamorphosis, and other possible realities.
This summer the artistic program of the Center for Contemporary Art in the Bulgarian village of Staro Zhelezare takes the form of a mural festival for the second time. The slogan of this year's edition is the "Village of Personalities / Art for social change" and is the continuation of the 2013 project "Revitalization of the Bulgarian Village". This time the artistic duo Katarzyna and Ventzislav Piriankov, together with an invited group of young Polish artists, are creating murals on the walls and houses of Piriankov’s ancestral village throughout July. This month-long celebration of art both embraces and is embraced by the entire village transforming it into a venue of intensive, rapid global migration on both the real and symbolic level. This is mainly due to the form that the works of art take – murals. Seemingly absurd contact between distant worlds and remote cultures proves to be suddenly possible. The artificial distance is erased between the village granny and Queen Elizabeth or the local Gypsy and Barack Obama, while Boris III, Tsar of Bulgaria and Einstein are transported to the present only to find a cart pulled by a donkey, naturally. There are also Gandhi i Fidel Castro, who  in fact visited the village in 70-s together with Todor Zhivkov.

We are all descendants of immigrants seeking happiness – people have moved around forever. Contrary to appearances, this remote village, which seems to be at the end of the world, has always typified a symbolic and authentic cultural melting pot. Orthodox Christians, Jews, Catholics, descendants of the Thracians, Armenians and Gypsies all coexisted in the natural setting. This seething multicultural mélange is being stirred today as we once again find ourselves in an era of heightened mobility of not only people but also ideas and symbols.

In this way Staro Zhelezare is being transformed into a unique village in the heart of the Balkans where the walls and houses display world-renowned personalities in the company of local heroes, otherwise known as regular, every day residents. These encounters typically take the form of amicable meetings for quiet, reflective exchanges of views. What do the subjects communicate to each other? What can be learnt? That we can only possibly guess as it is the element of surprise found in the sight of the collision of distant worlds which opens new areas of reflection. The meeting of separate cultures at the individual level touches upon what we are in fact looking for… authenticity and the essence of our times.

And this authenticity, as in Roland Topor's surrealistic stories, can be more easily and accurately found in the situation's absurdity which best corresponds to reality. One may trace in the murals what is so often sought in our prosaic lives: the miraculous, or the poetry of everyday life, offering a mystery revealed to few, and escape from fate. The characters bridge the geographic and cultural divide between the village and faraway lands which are seemingly beyond the outline of the world map. Such personalities meet outside of their own realms, as in a fairy tale, a philosophical fable, or one’s own unbridled imagination. They try to dodge destiny through these extraordinary discussions to solve life’s puzzles. Sitting on the roadside benches in a neighborly fashion participating in waiting for Godot, taking root and seemingly transforming and undergoing an almost Kafkaesque metamorphosis. In this fashion they learn how not to distinguish fiction from the truth... The key theme here is that thanks to the use of absurdly associated images and through the phantasmagorical realm imposed on the map of a Bulgarian village we can experience the essence of our times.

Katarzyna Piriankov

Shor

Piriankov Center for Contemporary Art is created and run by Piryankov Art Collective - Katarzyna and Ventsislav Piriankov, in Old Iron Village (Staro Zhelezare) in central Bulgaria.
Their art projects are influenced by multiculture mixture of Central-Eastern Europe. Ventsislav comes from Bulgaria, Katarzyna is Polish, they both live and work in Poland and summer-time in Bulgaria.
Both in Poland (Poznan) and Bulgaria (Staro Zhelezare) they established Art Centers creating their character contextually to the place, and on the basis of their multiculture experience.
The PCCA is based in the heart of Europe's rural exotic - small Bulgarian village all consisted of houses built of adobe (mud bricks). The PCCA is also seated in such a building, belonged to the ancestors of Piryankovs. It is placed in the real center of Thracian valley and is surrounded by plenty of tumuluses with ancient tombs and temples. The artists were inspired by the occasion of culture impact of contemporary art on village society grown on ancient roots and traditions, and wide possibilities this mixture can provoke and create.

Staro Zhelezare 2015

2015, was the first year of StreetArt Festival under the name “Village of Personalities / Art for social change”. For the first time we invited 10 young artists from Poland, who were students of our School of Drawing in Poznan. It was well organised team, prepared yet in Poland for the project. Whole July almost every day young people were present on the village streets and painted. The reaction was fantastic. Village space is quite big, but the result was quite visible. It was undoubtly the beginning of Staro Zhelezare new era.

In 2016 we repeated the scheme, took the new Polish team and continued what we began, to saturate the village space. Meanwhile Staro Zhelezare became famous in Bulgaria, our big surprise was the interest from The New York Times, whose reporter personally visited the place and wrote the article.

 

A Bulgarian village becomes a work of art.
Thus arises the project "VILLAGE – A WORK OF ART". The idea behind the project is to transform the entire village into an immense work of art.  "The Village of Personalities" - local heroes, or simply residents, are immortalized on the walls of homes in the company of invited prominent figures from the world of politics, culture and other public spheres. Homeowners are depicted with such personalities as Pope Francis, Queen Elizabeth II, Albert Einstein, the Dalai Lama, Margaret Thatcher, Barack Obama, Fidel Castro, Tsar Boris III, Boyko Borisov, and Hristo Stoichkov.

“The Village of Personalities”
“Reconstruction of a Bulgarian Village / Art for social change”

A festival celebrating tolerance, multiculturalism, migration, metamorphosis, and other possible realities.

Staro Zhelezare 2014

This was the really fantastic Festival, here you have a lot of info about all of the actions, performances, etc, wonderful photos:
http://2artfestival.blogspot.com/p/program.html 

In 2014, we prepared to something wider, in public realm, mainly directed into outdoor activity, engaging locals, making plenty of performances in the village, installations. It was the first Festival, with our art friends from Poland and Bulgaria. 

Street Art Festiwal Staro Zhelezare - PL

MŁODZI ARTYŚCI Z POLSKI ATAKUJĄ BUŁGARSKĄ WIEŚ MURALAMI. 

Wieś Staro Zhelezare staje się miejscem wydarzeń które przejdą do historii polityki, historii realizowania idei społeczeństwa otwartego. To właśnie tu przyjeżdża z wizytą Barack Obama by spotkać się z miejscowym cyganem Ivanem na przydrożnej ławce, David Cameron rozmawia z bułgarską socjalistką Mają Malolovą, Angela Merkel gawędzi babą Sabką.

Przez całe lato ekipa artystów przeobraża na oczach mieszkańców Staro Zhelezare w "WIEŚ - DZIEŁO SZTUKI".  "WIOSKA OSOBLIWOŚCI" - lokalni bohaterowie, mieszkańcy, uwiecznieni na murach domostw w towarzystwie zaproszonych przez siebie znanych postaci ze świata polityki, kultury i innych sfer publicznych. Właściciele domów przedstawieni z takimi osobowościami jak Papież Franciszek, królowa Elżbieta II, Albert Einstein, Dalaj Lama, Margaret Thatcher, Fidel Castro, car Borys III, Boyko Borisov, czy Jurij Gagarin.

Festiwal Murali Staro Zhelezare, Bułgaria 

„WIOSKA OSOBLIWOŚCI”
„Rekonstrukcja Bułgarskiej Wsi / Art for social change”

PCCA / PIRIANKOV CENTRE FOR CONTEMPORARY ART, STARO ZHELEZARE
kuratorzy: Katarzyna i Ventzislav Piriankov

Artyści 2015: Agata Holdenmajer, Karolina Urbańska, Wiktoria Dembińska, Wiktoria Gajewska, Katarzyna Krawczyk, Ada Czerniak, Katarzyna Pieróg, Wiktoria Pidgurska, Paulina Błoch, Anka Nahumko, Katarzyna i Ventzislav Piriankov.
Artyści 2016: Julia Szwerkolt, Marta Hirschfeld, Maria Magas, Joanna Kończewska, Zuzanna Mila, Victoriya Pidgurska, Mieszko Dobek, Kacper Ławniczek, Katarzyna i Ventzislav Piriankov.

Festiwal tolerancji, multikulturowości, migracji, metamorfozy, i tego co mogłoby być rzeczywistością.

Festiwal Murali jest  już trzecim wydarzeniem artystycznym organizowanym w bułgarskiej wsi Staro Zhelezare przez duet artystyczny na stałe mieszkający w Poznaniu – Katarzynę i Ventzislava Piriankov. Jest to ciąg dalszy rozpoczętego w 2013 projektu „Rewitalizacja Bułgarskiej Wsi”.  Tego lata, działania artystyczne w Centrum Sztuki Współczesnej Piriankovych przybierają po raz pierwszy formę Festiwalu Murali, z udziałem polskich artystów. Hasłem tegorocznej edycji jest „WIOSKA OSOBLIWOŚCI / Art for social change”. Tym razem, prowadzący Centrum, wraz z zaproszoną przez siebie grupą młodych artystek z Polski, najzdolniejszych uczennic Szkoły Rysunku Ventzi, przez cały lipiec malują murale na murach i ścianach domów w rodowej wsi Piriankovych.  Całą wieś ogarnia miesięczne święto sztuki, podczas którego staje się ona miejscem intensywnych, gwałtownych migracji, globalnego przemieszczania się w sensie zarówno rzeczywistym, realnym, jak i na poziomie symbolicznym. Dzieje się to przede wszystkim za sprawą postaci, które pojawią się na powstających dziełach sztuki, muralach. Styk odległych ze sobą światów, kultur, okazuje się absurdalnie możliwy. Znika sztuczny dystans między wiejską babą a królową Elżbietą, przybywa z przeszłości jak gdyby nigdy nic Car Borys, czy Einstein, który tak naturalnie odnajduje się w bryczce ciągniętej przez osła. Są również Indira Gandhi i Fidel Castro, którzy faktycznie odwiedzili wioskę w latach 70-tych, w towarzystwie Todora Zhivkova.  Wieś Staro Zhelezare staje się miejscem wydarzeń które przejdą do historii polityki, historii realizowania idei społeczeństwa otwartego. To właśnie tu przyjeżdża z wizytą Barack Obama by spotkać się z miejscowym cyganem Ivanem na przydrożnej ławce, David Cameron rozmawia z bułgarską socjalistką Mają Malolovą, Angela Merkel gawędzi babą Sabką.

Wszyscy jesteśmy potomkami imigrantów poszukujących swojego szczęśliwego miejsca. Ludzie przemieszczali się od zawsze. Wbrew pozorom, ta odległa wieś, można by rzec na końcu świata, od zawsze stanowiła symboliczny jak i autentyczny magiel kulturowy. To naturalne środowisko, gdzie współżyli ze sobą Prawosławni, Żydzi, Katolicy, potomkowie Traków, Ormianie, Cyganie. Kiedyś kipiało tu multikulturowym życiem, z czego część do dziś świetnie funkcjonuje. Współcześnie ponownie żyjemy w epoce intensywnej mobilności, nie tylko osób, ale także idei czy symboli.

I tak Staro Zhelezare stanie się jedyną wioską w sercu Bałkanów, w której na ścianach domów i murach zobaczymy światowe osobistości w towarzystwie lokalnych bohaterów, a raczej zwykłych mieszkańców. Zazwyczaj w sytuacji spotkania i spokojnej, refleksyjnej wymiany zdań. Co nawzajem przekazują sobie bohaterowie? Czego się dowiadują? Tego możemy się ewentualnie domyślać. Już sam widok spotkania za sobą dwóch odległych światów, jest elementem zaskoczenia, przez co proponuje nowe obszary refleksji. Odrębne kultury, spotykające się na poziomie indywidualnego istnienia, dotykają tego, czego w gruncie rzeczy poszukujemy… autentyczności, esencji własnych czasów.

I tę autentyczność, jak w surrealistycznych opowiastkach Rolanda Topora, prędzej i celniej odnajdziemy w absurdzie sytuacji, który tak naprawdę najlepiej odpowiada rzeczywistości. Na muralach można doszukiwać się tego, czego tak często poszukuje się w prozaiczności: cudowności, czyli poezji dnia codziennego, tajemniczości objawiającej się nielicznym, ucieczki przed losem. Przybyli do wsi bohaterowie z innych państw i kultur odbyli podróż w miejsce wyjątkowo odległe, ulokowane zdawałoby się poza nakreśloną mapą świata. Spotykają postaci z innego niż swojego świata, rodem z bajki, powiastki filozoficznej i własnej nieposkromionej wyobraźni. Starają się umknąć losowi, rozwiązując łamigłówki w niecodziennych dla nich rozmowach. Siedzą na przydrożnych ławkach towarzysząc  niemal po sąsiedzku w czekaniu na Godota, zapuszczają korzenie i zdaje się że powoli transformują, ulegając niemalże kafkowskiej metamorfozie. Uczą się jak nie odróżnić fikcji od prawdy… Kluczowy staje się tu motyw, w którym za pomocą absurdalnie skojarzonych wizerunków oraz za pośrednictwem fantasmagorycznej krainy nałożonej na plan bułgarskiej wioski, doświadczyć możemy esencji naszych czasów.

Katarzyna Piriankov

за фестивала

Фестивал на Стенна Живопис Старо Железаре

„СЕЛО НА ИНДИВИДУАЛНОСТИ”
„Реконструиране на българското село / Изкуство за социална промяна”

PCCA / Пирянков Център за Съвременно Изкуство селo Старо Железаре
куратори: Катажина и Венцислав Пирянкови

Фестивал на толерантността, мултикултурата, миграцията, метаморфозите и това, което би могло да бъде действителност.

Това лято, артистичните дейности в Центъра за Съвременно Изкуство в българското село Старо Железаре са под формата на  Фестивал на Стенна Живопис. Названието на таз годишното издание на Центъра е „СЕЛО НА ИНДИВИДУАЛНОСТИ/ Изкуство за социална промяна“. Това е следващата стъпка на проекта „Ревитализация на българското село“, стартирал през 2013г.

Артистичният дует Катажина и Венцислав Пирянков, заедно с поканените от тях млади артисти от Полша, през целия месец юли ще рисуват по стените на къщите и оградите  в родовото място на Пирянкови. През целия месец юли, селото  ще бъде завладяно от празника на изкуството и ще бъде място на реална, бърза, глобална, символична и интензивна промяна и миграция чрез творчеството.  Това ще се осъществи най-вече чрез  творческите образи върху  стените в цялото село. Допирните точки на отдалечените от себе си светове и култури ще се окажат абсолютно възможни. Чрез изкуството върху стените ще изчезне дистанцията между селската жена и кралица Елизабета, между местния циганин и Обама, ще дойдат от миналото цар Борис или Айнщайн и всеки един от тях, съвсем естественно ще се намери в натуралната селска среда – в каруца, теглена от магаре, например. 

Всички сме потомци на имигранти, търсещи своето щастливо място. Хората винаги са се премествали. Това отдалечено село – Старо Железаре, ей там – на края на света, в случая се явява символичен и автентичен културен микс. То е натурална среда, където винаги са живеели заедно и в разбирателство православни, католици, евреи, арменци, потомци на траките, цигани. Някога, тук е кипял интензивен многокултурен живот, част от които все още продължава да съществува, като част от съвремието на интинзивно движение не само на хора, но и на идеи и символи.

И така, Старо Железаре ще стане единственото село в сърцето на Балканите, в което на стените по домовете и оградите ще видим световни личности в обществото на местни герои, в действителност обикновенни хора. Обикновенни срещи , между обикновенни хора, които обменят мнения. Какви взаимни послания си предават героите? Какво научават един от друг? За това можем само да гадаем. Самата картина на срещата между два различни свята е елемент на предизвикателство и изненада и дава нови хоризонти за наблюдение. Различни култури, срещнали се на нивото на индивидуалното съществуване, докосват това, което търсим в основата на всичко... автентичност, есенцията на собственото ни съществуване и време.

Тази автентичност, като в сюреалистичните разкази на Роланд Топор, ще намерим преди всичко в абсурдните ситуации на действителността. По стените  ще можем да намерим това, което така често търсим в прозаичността: красотата, поезията на ежедневието, тайнствеността на неизмеримото, бягство пред съдбата. В селото сякаш са дошли герои от други страни и култури след дълго пътуване до това далечно място  на края на света. Срещат се герои от различни светове, като от приказките, с  философски поглед към света и безкрайно въображение. Стараят се да избегнат съдбата, като разплитат загадките на нетипични за тях всекидневни разговори. Седят на крайпътните пейки, по съседски чакайки идването на Годо, запускат корени и постепенно се преобразяват сякаш като по метаморфозата на Кафка. Учат се да не различават истината от илюзията...  Чрез ключовия мотив на абсурдно свързани образи с посредничеството на фантасмагорични картини, наложини върху действителността на българското село, можем да усетим есенцията на нашето време.

Катажина Пирянков

Катажина и Венцислав Пирянкови – творци в областа на визуалните изкуства, живеиат и работят в град Познан, Полша.  Венцислав е завършил художествена гимназия Цанко Лавренов, първи курс живопис HXA в София. Cледваща година получава стипендия за продължение на обучението си в  град Познан, Полша. Във трети курс се запознава с Катажина, която току що започва да следва специалност ‘промоция на изобразително изкуство’. От този момент започва тяхната свместна творческа кариера. Само след няколко години имат зад гърба си вече множество реализирани проекти и изложби в Полша, България, Австрия, Германия, Италия, Китай и други. Притежават найголямата частна галерия както и най-реномираната частна школа за визуалните изкуства в града. Катажина освен своята стрикте творческа дейност, също е и куратор и арт критик.

От 2013 артистичният дует разширява своята дейност и в България, като основава Център за Съвременното Изкуство в село Старо Железаре. Авторите на проекта се  интересуват предимно от изкуството което е социално и обществено ангажирано через което реално, действително достигат до обикновените хора, успешно и спонтанно вклучваики ги в творческа дейност. Именно поради тази причина, те решават, че село Старо Железаре е идеалното, перфектното място за реализация на техните творчески визии, идеи. Венци основно се занимава с живопис както и също с контекстуални проекти (site specific projects) и пърформaнси.
Катажина се специализира в области като фотография, видео арт, колаж, концептуални реализации. Техните работи се характеризират с много свежост и оригиналност на местните мотиви и явления върху които поставят ирак, съвремен отпечатък контекстуално рефлектиращ в глобални измерения. Тяхното изкуство може да бъде дефинирано определено като пост-сюрреалистично, нео-експресивно, както също и обществено ангажирано.

Contact:
Пирянков Център за Съвременно Изкуство
Катажина и Венцислав Пирянкови
c. Старо Железаре 1/12
https://starozhelezare.blogspot.com/
http://cca-bulgaria.blogspot.com/

Facebook: https://www.facebook.com/PiriankovArtCenter/
e-mail: pcca@wp.eu
Tel. +48 501632092



http://cca-bulgaria.blogspot.com/

нашият адрес на Google maps:
https://maps.google.pl/maps/ms?msid=203315012784224101944.0004e2df8d64b08188ef0&msa=0&ll=42.440567%2C24.652215&spn=0.000978%2C0.002642