за фестивала



2022 - НИЕ СМЕ ГЕРОИТЕ / WE ARE THE HEROES

 

26.07-12.08.2022 – Staro Zhelezare StreetArt Festival 2022

Заповядайте на фестивала Старо Железаре 2022!

Тази година нашият екип от млади художници от Полша и България, под окотo на Катаржина и Венцислав Пирянкови, ще подготвят стенописи под мотото „НИЕ СМЕ ГЕРОИТЕ“.

 

Любими анимационни герои ще придружават политици и други важни личности, които са се опитали по всякакъв начин да променят света ни в последно време. Ще видим какви коментари и размисли ще предизвикат. Тазгодишното издание на комиксите е пастиш, подчертаващ ежедневието, напоено с абсурдите на света, наблюдаван през призмата на искрен коментар от Доналд Дък, Заека Бакс, Шрек, Флинтстоун и Симпсън или Тримата Глупаци. Бригада от комикси пристига в Старо Железаре за да коментира текущото състояние на света, намеренията на играчите от новия световен ред. Със сигурност ще се шуми за войната в Украйна, която потисна затихващата пандемия. Путин и Зеленски ca на първа линия. Каква е ролята на Америка тук? Ами мразещата Русия Полша? Какво правят милиардерите - Илон Мъск и Джеф Безос, които се издигат в небето с Бъз Светлинна година от Играта на играчките. От разстояние Олга Токарчук и Георги Господинов ще се опитат да намерят смисъла на сегашното съществуване, записвайки мислите си в книги, съветват ги с мъдростите си на Мечо Пух.

Старо Железаре ще се превърне в Южен парк в края на юли. Анимационните герои са лишени от смущение, те използват преувеличение, благодарение на което техните изказвания стимулират въображението и направо показват слабите места на явленията на геополитическата сцена.

Старо Железаре е село, в което живеят все по-малко хора, повечето са възрастни. Тази година на мястото на хранителния магазин се появи траурна агенция. Днес ни срещна Мария - доста над 90 - тя е била учителка в селото през 60-те години. Понякога търсим мъдър човек, който да ни даде златен житейски урок. Срещата с Мария винаги е такъв момент. Позовавайки се на драматичната история на селото, тя през сълзи пожела да предаде, че Старо Железаре винаги се е борило срещу войната. Не за една или друга политика, а за мир. И в името на мира трябва да предадем посланието си, като рисуваме стенописи.

Времето след пандемията и времето на войната със съседите, (които) което хвърля страните в Европа в рецесия, ни подтиквада включим отново Форест Гъмп и като него по-добре да избягаме от цялата суматоха, където расте пипера, без да поглеждаме назад.

Или като Алиса в страната на чудесата, да използваме въображението си, защото „Въображението е единственото оръжие в борбата с реалността“.

 

От 26 юли можете да се срещнете с нашия екип, който всеки ден рисува нови герои по стените в Старо Железаре.

Каним и български артисти да се присъединят, цяло лято cмe в Старо Железаре, до края на септември.

 




27.07.2019, 18:00 - откриване с хепънинга: ДА ЖИВЕЕ НОВИЯТ ПРЕКРАСЕН СЕЛСКИ СВЯТ!!!
СЕЛОТО НА СЛЪНЦЕТО – ФУТУРИСТИЧНА УТОПИЯ
И МАНИФЕСТ ЗА КРАСИВО БЪДЪЩЕ

Място на събитието - пред Дома на Традициите

2019 година е специална за Старо Железаре. Това е петото издание, първата кръгла годишнина на фестивала Старо Железаре StreetАrt .
Тази година протича под мотото на УТОПИЯТА, мечтите за по-добро бъдеще, копнежа по миналото, което е в основата на нашата творческа дейност в селото от самото начало. В условията на стагнация възниква бунт, поддържан от ФУТУРИСТИЧНИЯ МАНИФЕСТ НА КРАСИВОТО БЪДЕЩЕ, бунт срещу диктатурата на времето, физиологията и биологията, срещу безмилостния звяр на икономиката, географията, демографията и политиката.


Артисти, модератори и продуценти: Катажина & Венцислав Пирянков
Художници (Ученици от Училището по изкуства Венци и Университета по изкуства в Познан): Анна Косик, Агнешка Гжемска, Антони Хоровски, Юлия Клодзинска, София Горончняк, Станислав Корицки, Лидия Физек, Любослав Пирянков.
Asz.Teatr от Познан: Anna Szymczak, Klaudia Solarek, Gniewomir Solarek, Tadeusz Sławomir Lisiecki


Тази година протича под мотото на УТОПИЯТА, мечтите за по-добро бъдеще, копнежа по миналото, което е в основата на нашата творческа дейност в селото от самото начало. В условията на стагнация възниква бунт, поддържан от ФУТУРИСТИЧНИЯ МАНИФЕСТ НА КРАСИВОТО БЪДЕЩЕ, бунт срещу диктатурата на времето, физиологията и биологията, срещу безмилостния звяр на икономиката, географията, демографията и политиката.
Тазгодишното последване на УТОПИЯТА, мечтите се случва  естествено и в областта на мурали (уличното изкуство).  Под звуците на IMAGINE
на Джон Ленън и на СВЕТЪТ Е СТРАНЕН от Чеслав Ниман се случва утопичен танц, всички заедно, различни нации, възгледи, ориентации Евреи с бутилки върху  главите си, български кукери, танцьорка от карнавала в Рио де Жанейро, след това Марсел Марсо и Чарли Чаплин, мексиканско момиче от Диа де Муертос, до което зад решетките се появява затворник от Гуантанамо.
И двете песни са един вид утопичен манифест, който се осъществява по стените на Старо Железаре. В Дома на Традициите, който е централното място на тазгодишния проект, УТОПИЯТА продължава с музика. Перфектна мелодия на душата, изпята от местни баби, български гайдари, заедно с емблематичните джазмени - Майлс Дейвис, Луис Армстронг, реге музиканти - Боб Марли, Лъки Дюб, след това Джим Морисън, Фреди Меркюри, Ейми Уайнхаус а също така и Орфей. Придружава  ги с цигулка Петър Дънов - духовният учител на българите. Тук е и Кришна. Малко носталгични спомени от задушевните 70-те години под знака на  Ню Eйдж и MAKE LOVE NOT WAR
. 

Oтзад на Дома на Традициите появяват се други утопични герои. Жителите на селото защитават галактиката си срещу злите сили заедно с героите от "Междузвездни войни". Последният  Рангел се бори със Светлинният меч с Дарт Вейдър, Пенка, шефката на кръчмата, седи с Йода на люлка, говори за живота a подслушва ги златния робот 3PO, който ги люлее. Рицарите-джедаи, водени от кмета, които управляват хипердвигателя, позволяващ на скок в хиперпространството, , а също така и тазгодишният екип от художници от Полша, съставляват армия от бунтовници, защитаващи своята селска република срещу ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО.



.






ПЕТО ИЗДАНИЕ НА   „STARO ZHELEZARE STREETART FESTIVAL 2019“

СЕЛОТО НА СЛЪНЦЕТО – ФУТУРИСТИЧНА УТОПИЯ И МАНИФЕСТ ЗА КРАСИВО БЪДЪЩЕ

Артисти, модератори и продуценти: Катажина
& Венцислав Пирянков
Художници (Ученици от Училището по изкуства Венци и Университета по изкуства в Познан): Анна Косик, Агнешка Гжемска, Карол Рушала, Антони Хоровски, Паул Спиридович, Юлия Клодзинска, София Горончняк, Станислав Корицки, Лидия Физек, Любослав Пирянков.
Asz.Teatr от Познан: Анна Шимчак, ...
8.07-30.08.2019 – време на провеждане на Фестивала
27.07, 18:00 - откриване с хепънинга: ДА ЖИВЕЕ НОВИЯТ ПРЕКРАСЕН СЕЛСКИ СВЯТ!!!



                                                     ИДВА СЕЛСКИЯТ ФУТУРИЗЪМ!!!
Обединение на  духовността с активност, консерватизма с откритост и провинциализма                                   със светски стил.  




2019 година е специална за Старо Железаре. Това е петото издание, първата кръгла годишнина на фестивала Старо Железаре StreetАrt .
Тази година протича  под мотото  на УТОПИЯТА,  мечтите  за по-добро бъдеще, копнежа по миналото, което е в основата на нашата творческа дейност в селото от самото начало. В условията на стагнация възниква бунт, поддържан  от ФУТУРИСТИЧНИЯ МАНИФЕСТ  НА КРАСИВОТО БЪДЕЩЕ, бунт срещу диктатурата на времето, физиологията и биологията, срещу безмилостния звяр на икономиката, географията, демографията и политиката.
През 2014 г. нашата дейност под мотото  Lost Memories, Found Dreams”/"Забравени спомени, намерени мечти"/ беше прелюдия към Фестивала "МУРАЛИ".
Селото на личностите,  Village of Personalities”, е придобило характер и сила през тези няколко години и се е превърнало в разпознаваем феномен, „ФИГУРА“  на картата на България, с която безспорно си заслужава да се запознаем. Съвременното изкуство - стенописи, истории и личностите, свързани с тях, са станали неразделна част от наследството на това място, на неговата колективна памет. Сега село Старо Железаре е преди всичко „най-артистичното  село в България”. Но не само.
Това, което безспорно  е по-важно, в съответствие с революционната традиция на това място, е съпротивата срещу бедствията - в този случай преди всичко - срещу смаляването на селото с тревожна скорост – поради смърт, емиграция, ниска раждаемост. Активният дух не напуска жителите, които  помнят времето на разцвета на селото, наречено Малката Москва, което по времето на комунизма посетиха Фидел Кастро, Индира Ганди, Тодор Живков. По това време то наброяваше  над 3000 души, в момента те са  малко под 300 ... Това е само един остатък, сянка, спомен за яркото му минало. Във времето  на трансформацията  започна и процесът на заличаване - както физическото изчезване, така и от съзнанието на  българите. За някого, който няма нищо общо с България - абстрактна, непозната точка, във въображението е типично място някъде накрая на света. И тук се случи абсурдът – новите чудесни възможности, които ни се разкриха. На нас,  художниците и младите ентусиасти, ученици от нашето Училище по рисуване, които дойдоха тук с нас от Полша. Беше невъобразимо и едновременно толкова близо до реалността, че ни се прииска да кажем: "Защо не?" Както обяви майсторът на анимацията Ян Сванкмайер: „фикцията  е нещо, което съществува със сигурност.“ Този вид изкуство има за цел да направи въображаемото реално, защото изглежда толкова възможно. Реалността, обърната  с главата надолу, сведена до абсурд, показа, че може да има друг начин, че може да бъде различно, че изкуството няма граници.
Селото в края на света стана център на света, където всеки идва, където всички  се срещат дори само по стените и оградите на къщите, независимо от тяхното положение, социален статус, националност, възгледи или други културни критерии. Кралица Елизабет, Уинстън Чърчил, Ангела Меркел могат без никакъв проблем да посетят „селяните“ в Старо Железаре, просто така. Изрисуваните  фигури вече са много. Влизайки в селото, оставаш с впечатлението, че в него има много хора. Че има живот. Това впечатление става все по-реално от година на година, от месец на месец,  в селото ни идват все повече туристи.  Все повече хора от града искат  да прекарат тук свободното си време, в селска къща, в градината. Има и първа къща за гости. Местните баби активно участват във фолклорната група. Те са  специалистки и в българско движение за бавно хранене slow foodи са любимки на медиите. Не без основание през 2017 г. те взеха активно участие в художествена изява „Авангард на селото“, провъзгласяваща  лозунга на Манифеста, основан на идеята, че истински авангард се ражда на село. Не  без причина тук през 2018 г. на една от улиците бе създаден първият селски клон на Нюйоркския MoMA - Музей на съвременното изкуство.
Това лято искаме да подхванем  мечтите за  УТОПИЯТА,  мечтите за красиво бъдеще и от друга  перспектива. Утопичните виждания  ще циркулират и ще създадат т.нар  СЕЛО НА СЛЪНЦЕТО,  след утопичния "Град на слънцето" на Томаш Кампанела. От една страна, те са футуристични, от друга страна - са много силно носталгични.  Абсурдно е, че ситуацията, в която се намира Старо Железаре, е точно противоположна на тази в края на 19-ти и началото на  20-ти век, когато е създаден първият авангарден Футуристичен манифест, в който светът се  динамизира и трансформира с невиждани  темпове. Още повече, имаме много по-интересно предизвикателство, когато  в условията на стагнация възниква бунт, поддържан от ФУТУРИСТИЧЕСКИЯ МАНИФЕСТ НА КРАСИВОТО БЪДЕЩЕ, бунт срещу диктатурата на времето, физиологията и биологията, срещу икономиките, географията, демографията и политиката. В  СЕЛОТО НА СЛЪНЦЕТО  човешкият живот ще бъде възможно най-близо до природата. От друга страна, изкушени сме да я заблудим поне малко, да забавим времето.
Залагайки на бъдещето, ние не отхвърляме миналото. Изключително активно подкрепяме традицията. През тази година отбелязваме  5-та годишнина на Фестивала StreetArt  в Старо Железаре, но също така и 10-та годишнина на Дома на традицията. Традицията и модерността съжителстват активно тук като част от изкуството и културата. Затова нека да си позволим още повече въображение, за да смесим по някакъв начин миналото с бъдещето, наблягайки на  настоящето. Защото тука  е точно така. Миналото присъства особено актуално. Вероятно заради средната възраст на жителите.  Ние осъзнахме това силно присъствие, когато няколко от местните герои, нарисувани от нас, ни напуснаха ... Когато се появи нещо, което може да се определи като архив ... Архив, рисуван върху селските стени. И тук нашият артистичен инстинкт ни подсказва да запазим ... да запазим най-ценното, дори и да са само следи, остатъци от паметта, спомени, преживявания, житейски опит, житейски постижения.  Да ги опазим от  забрава, от злите сили. 
 А съвсем наскоро имаше опити за буквално  заличаване. Една нощ, с червен спрей,  бяха заличени над 10 портрета,  в т. ч. култови и символични рисунки за жителите - на Индира Ганди и Фидел Кастро. Във възстановените  от нас портрети прозират  специално запазени  фрагменти от червеното, за да личи и тази част от историята, като  свидетелство за силата на духа и неразрушимостта му.
Тези ценности искаме да скрием и да ги опазим на едно символично място – ПИРАМИДАТА. Това място, на ъгъла на площада,  според  преданията  е специално, считано от траките за място на сила със специфични енергийни свойства. Самата пирамида има формата на правилен тетраедър, тя е символ на възнесението, волята, смелостта и независимостта. Това е форма, която ви позволява да задържите и организирате енергии като някакъв  вид резерв. Това е старо-железарски  диамант, покрит с ламарина. В художествено отношение е препратка  към  един от най-известните  полски художници - Тадеуш Кантор –  вид опаковка, които  той създава, т.нар. амбалаж. Художникът,  под влиянието на военна травма, също иска да опакова най-стойностните  ценности,  за  да ги предпази от унищожаване.  От друга страна, от българска - тук говори гласът на Христо Явашев, благодарение на когото опаковането на "макрообекти" ги изнася на дневна светлина, покривайки ги, като по-скоро ги подчертава. Затова Старожелезарската пирамида се превръща в мощно място, на което  може да се поверят мислите, емоциите и разсъжденията, или да се закачи  мартеничка на близкото  дърво. Може би ще се появят български кукери - с техните ритуални  танци, гонещи  злите духове и осигурявайки просперитет и щастие на хората и на земята.  ПИРАМИДА,  ДИАМАНТ, ТАЛИСМАН ... утопия, убежище, в което хората намират утеха  и покой. Формата на пирамидата е поставена в атмосфера на границата между поезията и мистиката, отнасяща се и до параклисите в полето, дело на швейцарския майстор, архитекта на тишината - Петър Цумтор.

Тазгодишното преследване на утопията и мечтите се провежда и в областта на рисуването на мурали. Почти като в „Мъртвия клас” на Тадеуш Кантор, настоящите герои играят себе си като млади, времето не се подчинява на традиционния му протокол. Бабите седят в училищните пейки, отиват с училищен автобус на занятията, но също и в детски колички, както ги виждаме  всеки ден, возят дини, мляко, картофи от полето, вместо деца,  седят на детската площадка, сами, на пейка или люлка ... Те държат балони, пускат  хвърчила ... Нашият Художествен инстинкт  има своите теоретични препратки сред авторитетите. Наскоро Зигмунт Бауман, описвайки характера на съвременното общество, оприличавайки съвременността на течност - „течна модерност“,  призова за създаване на културни утопии. Но утопии, които не са готови политически проекти, а отворени експерименти, търсещи нови граници за нашите възможности. Разбраната по този начин утопия е - твърди Пол Рикьор - предната стража на човек, който върви към светлина и зрялост". И "променяйки  въображението си, човек променя съществуването си".

Малко  неумела  утопия, план за изграждане на добро, мечта за по-добър свят, по-добро бъдеще, без план. Изключен е реалистичният план. Всеки знае, че включването на утопията в реалността е пагубно. Мечтата за по-добро бъдеще се носи тук без никакво кормило, движи се с всичка сила, колкото може повече, преди да бъде изцяло изтрита  в близкото утре или вдругиден. Носейки се, танцува с идеята  за голяма революция, за бунт. Тя все още има дързостта да се надига понякога, да изригне.  Или дори безсрамно да манифестира нещо.
Тъй като УТОПИЯТА е обречена на провал, защо не отворим  врата за неограничения карнавал на ВЪОБРАЖЕНИЕТО ... Това, което е стереотипно, тук е сюрреалистично, това, което е обичайно, се превръща в необикновено. Както при Сванкмайер, реалността не е нито sacrum, нито profanum, а нещо магическо. Хората идват, седят, търсят смисъла на света и на собственото си съществуване. Във всяко банално нещо може да се намери нещо мистично.



ФУТУРИСТИЧНИЯТ МАНИФЕСТ ЗА КРАСИВО БЪДЕЩЕ:
НИЕ ИСКАМЕ БЕЗКРАЙНО ЗАБАВЛЕНИЕ И СМЯХ!
ДА ЖИВЕЕ КРАСОТАТА И МЛАДОСТТА ЧАК ДО КЪСНА СТАРОСТ!
ИСКАМЕ ВЯТЪР ЗА ХВЪРЧИЛАТА!
НИЕ ИСКАМЕ  ДЕЦА, КОИТО ЩЕ ТИЧАТ ИЗ СЕЛОТО, ЩЕ ВИКАТ И ЩЕ СЕ СМЕЯТ!
ДА ХВАНЕМ САБИ, КОСИ, ГРЕБЛА!
ДА ТРЪГНЕМ НА БОРБА ЗА РЕВОЛЮЦИЯ  В СЪВРЕМЕННОТО  СЕЛО!
ДА УБИЕМ ЗВЯРА НА ИКОНОМИКАТА, ГЕОГРАФИЯТА, ДЕМОГРАФИЯТА И ПОЛИТИКАТА!
ДА УБИЕМ  ДИКТАТУРАТА НА ВРЕМЕТО, ФИЗИОЛОГИЯТА И БИОЛОГИЯТА!
ВРЕМЕТО Е МЪРТВО, ДА ЖИВЕЕ БАЛЪТ!
ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДОМАТИ Е МАГИЯ!
ЗЕЛЕНАТА КРАСТАВИЦА Е  ПО-ВАЖНА ОТ  I-PHONA!
СМЕНИ ЛАПТОПА ЗА ЖИВА КОКОШКА!
ИСКАМЕ НОВО ВЕЛИКО СТАРО ЖЕЛЕЗАРЕ!
КЪДЕТО ЩЪРКЕЛИТЕ, КРАВИТЕ, КОКОШКИТЕ, КОТКИТЕ -  ТАМ И НИЕ ЩЕ ЖИВЕЕМ ВЪВ ВЕЧНО ЩАСТИЕ!




Проектът  е част от програмата  на  Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Този проект  се осъществява с подкрепата на Кмета на град Познан .


















......


Партньор на проекта на Катажина и Венци вече е и Полският културен институт в София. Тази година в проекта на Венци и Катажина Пирянкови се включиха  и нови студенти от школата на художника. Сред тях бе и американката Кира Бре Клингън, която се възхитила от проекта на Венци и Катажина в Старо Жлезаре и  сама ги потърсила, за да дойде в средногорското село в България.


Фестивал на Стенна Живопис Старо Железаре 2016


„СЕЛО НА ИНДИВИДУАЛНОСТИ
Реконструиране на българското село 2016/ Изкуство за социална промяна

PCCA / Пирянков Център за Съвременно Изкуство селo Старо Железаре
куратори: Катажина и Венцислав Пирянкови


Фестивал на толерантността, мултикултурата, миграцията, метаморфозите и това, което би могло да бъде действителност.
Това лято, артистичните дейности в Центъра за Съвременно Изкуство в българското село Старо Железаре са под формата на  Фестивал на Стенна Живопис. Названието на таз годишното издание на Центъра е „СЕЛО НА ИНДИВИДУАЛНОСТИ/ Изкуство за социална промяна“. Това е следващата стъпка на проекта Ревитализация на българското село“, стартирал през 2013г.
Артистичният дует Катажина и Венцислав Пирянков, заедно с поканените от тях млади артисти от Полша, през целия месец юли ще рисуват по стените на къщите и оградите  в родовото място на Пирянкови. През целия месец юли, селото  ще бъде завладяно от празника на изкуството и ще бъде място на реална, бърза, глобална, символична и интензивна промяна и миграция чрез творчеството.  Това ще се осъществи най-вече чрез  творческите образи върху  стените в цялото село. Допирните точки на отдалечените от себе си светове и култури ще се окажат абсолютно възможни. Чрез изкуството върху стените ще изчезне дистанцията между селската жена и кралица Елизабета, между местния циганин и Обама, ще дойдат от миналото цар Борис или Айнщайн и всеки един от тях, съвсем естественно ще се намери в натуралната селска среда – в каруца, теглена от магаре, например. 
Всички сме потомци на имигранти, търсещи своето щастливо място. Хората винаги са се премествали. Това отдалечено село – Старо Железаре, ей там – на края на света, в случая се явява символичен и автентичен културен микс. То е натурална среда, където винаги са живеели заедно и в разбирателство православни, католици, евреи, арменци, потомци на траките, цигани. Някога, тук е кипял интензивен многокултурен живот, част от които все още продължава да съществува, като част от съвремието на интинзивно движение не само на хора, но и на идеи и символи.
И така, Старо Железаре ще стане единственото село в сърцето на Балканите, в което на стените по домовете и оградите ще видим световни личности в обществото на местни герои, в действителност обикновенни хора. Обикновенни срещи , между обикновенни хора, които обменят мнения. Какви взаимни послания си предават героите? Какво научават един от друг? За това можем само да гадаем. Самата картина на срещата между два различни свята е елемент на предизвикателство и изненада и дава нови хоризонти за наблюдение. Различни култури, срещнали се на нивото на индивидуалното съществуване, докосват това, което търсим в основата на всичко... автентичност, есенцията на собственото ни съществуване и време.
Тази автентичност, като в сюреалистичните разкази на Роланд Топор, ще намерим преди всичко в абсурдните ситуации на действителността. По стените  ще можем да намерим това, което така често търсим в прозаичността: красотата, поезията на ежедневието, тайнствеността на неизмеримото, бягство пред съдбата. В селото сякаш са дошли герои от други страни и култури след дълго пътуване до това далечно място  на края на света. Срещат се герои от различни светове, като от приказките, с  философски поглед към света и безкрайно въображение. Стараят се да избегнат съдбата, като разплитат загадките на нетипични за тях всекидневни разговори. Седят на крайпътните пейки, по съседски чакайки идването на Годо, запускат корени и постепенно се преобразяват сякаш като по метаморфозата на Кафка. Учат се да не различават истината от илюзията...  Чрез ключовия мотив на абсурдно свързани образи с посредничеството на фантасмагорични картини, наложини върху действителността на българското село, можем да усетим есенцията на нашето време.
Катажина Пирянков

Катажина и Венцислав Пирянковитворци в областа на визуалните изкуства, живеиат и работят в град Познан, Полша.  Венцислав е завършил художествена гимназия Цанко Лавренов, първи курс живопис HXA в София. Cледваща година получава стипендия за продължение на обучението си в  град Познан, Полша. Във трети курс се запознава с Катажина, която току що започва да следва специалност ‘промоция на изобразително изкуство’. От този момент започва тяхната свместна творческа кариера. Само след няколко години имат зад гърба си вече множество реализирани проекти и изложби в Полша, България, Австрия, Германия, Италия, Китай и други. Притежават найголямата частна галерия както и най-реномираната частна школа за визуалните изкуства в града. Катажина освен своята стрикте творческа дейност, също е и куратор и арт критик.
От 2013 артистичният дует разширява своята дейност и в България, като основава Център за Съвременното Изкуство в село Старо Железаре. Авторите на проекта се  интересуват предимно от изкуството което е социално и обществено ангажирано через което реално, действително достигат до обикновените хора, успешно и спонтанно вклучваики ги в творческа дейност. Именно поради тази причина, те решават, че село Старо Железаре е идеалното, перфектното място за реализация на техните творчески визии, идеи. Венци основно се занимава с живопис както и също с контекстуални проекти (site specific projects) и пърформaнси.
Катажина се специализира в области като фотография, видео арт, колаж, концептуални реализации. Техните работи се характеризират с много свежост и оригиналност на местните мотиви и явления върху които поставят ирак, съвремен отпечатък контекстуално рефлектиращ в глобални измерения. Тяхното изкуство може да бъде дефинирано определено като пост-сюрреалистично, нео-експресивно, както също и обществено ангажирано.

Contact:
Пирянков Център за Съвременно Изкуство
Катажина и Венцислав Пирянкови
c. Старо Железаре 1/12

http://mural2015.blogspot.com/
http://cca-bulgaria.blogspot.com/

Facebook: Piriankov Art Center Staro Zhelezare
e-mail:
pcca@wp.eu
Tel. +48 501632092


https://www.facebook.com/events/1621348224745652/
https://www.facebook.com/VentziArtGalleryStaroZhelezare?ref=hl
http://cca-bulgaria.blogspot.com/

нашият адрес на Google maps:
https://maps.google.pl/maps/ms?msid=203315012784224101944.0004e2df8d64b08188ef0&msa=0&ll=42.440567%2C24.652215&spn=0.000978%2C0.002642

Очакваме ви!
Катажина и Венци Пирянкови
t. 0048 513 845163